2003 беше една от най-богатите на редки астрономически явления година.
За наше щастие всички те можеха да се наблюдават от България, а времето също беше благосклонно към нас.
Ранното утро на 31 май беше изключително ясно и забележително с изгрева на слънцето във формата на ладия. Наблюдаваното слънчево затъмнение беше пръстеновидно, но успяхме да наблюдаваме само последния час от явлението. Имаше повишен интерес от страна както на граждани, така и на местната телевизия в лицето на бивш курсист на обсерваторията.
По принцип пръстеновидните слънчеви затъмнения не предизвикват научен интерес. Основната цел при това наблюдение е заснемането на красиви и ефектни снимки някои от които са на постера. Цел на нашата група беше да заснеме и капковидния ефект, който се проявява при отместване на лунния диск от слънчево петно. Бяха набелязани такива петна при редовната зарисовка на Слънцето предния ден. В момента на наблюдение на самото затъмнение наблюдаващите върху слънчев екран трябваше да подадат своевременно сигнал на фотографите. За съжаление не успяхме да получим такава снимка.
Две пълни лунни затъмнения за една календарна година са доста рядко съвпадение, а още по голямо рядкост е те да се наблюдават от едно и също място - България. А ако бяхме малко по на запад може би щеше да има повече смисъл да станем толкова рано на 16 май.
От България затъмнението можеше да се наблюдава от 4 до 6 часа, когато Луната залезе зад изкуствения хоризонт на съседната сграда само 15 минути преди началото на пълното затъмнение. Тъй като Слънцето почти беше изгряло, последните снимки са върху доста светъл фон. Не успяхме да дадем и визуални оценки по скалата на Данжон и да проверим предположенията си за цвета и особеностите на земната сянка. (3-4)
При второто лунно затъмнение на 9-ти ноември, когато имахме възможността да наблюдаваме цялото явление, предположението за оценка 3 по скалата на Данжон се оправда (Мария и Деян). Интереса към това явление беше голям поради добрите метеорологични условия и благоприятни обстоятелства за наблюдение. Имахме възможност да получим поредица от добри снимки.
И при двете затъмнения наблюдавахме за нестационарни явления, но такива не бяха регистрирани.
Най-интересното и дългоочаквано явление за миналата година беше пасажа на Меркурий на 7 май. Предишният видим от България пасаж бе на 13 ноември 1986г., а следващият ще е на 9 май 2016. За наше щастие времето беше изключително ясно в продължение на цели 5 часа и 18 минути – пълната продължителност на пасажа. Визуалната и фотографска програма бе изцяло изпълнена. Имаше изключителен интерес от страна на гражданите. Предните дни и преди самия пасаж бяха зарисовани петната за точната ориентация на изображението с диаметър на шаблона 10 сантиметра.(2) Екипи от наблюдатели имаха за задача да отбелязват на индивидуална зарисовка положението на планетата през няколко минути през цялото време на пасажа. Наблюденията се извършваха предимно с помощта на слънчев екран, рефрактор 80/1200 и окуляр 25 милиметра. Синхронно с някои от зарисовките се правеха и снимки с рефлектора 150/2250. При необходимост чрез събраната информация може да се получи траектория на планетата по слънчевия диск от наблюдателната площадка на обсерваторията в Стара Загора.
(3) Засичането на контактите правихме предимно върху екран, но с по-голямо увеличение с помощта на 16 мм окуляр и 20 см шаблон, секундомер и точно сверени часовници. Поради липса на специален H alpha филтър засичането на 1 и 4 контакт е доста субективно и при всички случаи се разминават с реалните моменти, защото са отчетени при видимо появяване и изчезване на диска на Меркурий от този на Слънцето.
2-ят контакт беше засечен по изчезване на ефекта на ‘черната капка’ от двама наблюдатели. Единият от наблюдателите(Иван) отчете 8ч 16м 33с,
. а другият(Стефан) - 8ч 15м 37,87с.
3-ят контакт отчете Мария по появата на ‘черната капка’ и той беше в
13ч 27м 15с.
Имайки предвид добрите рефлекси на Стефан и Мария може да приемем техните контакти за резултат.
Освен ефекта на ‘черната капка’ други ефекти по време на пасажа не бяха наблюдавани.
Пасажа на Меркурий беше генерална репетиция за предстоящия пасаж на Венера на 8 юни.
|
