Прието е всяко изменение на съществуващото равновесие в жизнената среда, независимо под действие на какви причини е станало, да е в компенцията на ЕКОЛОГИЯТА.
Проблем на екологията е и ОЗОНЪТ.
Той е твърде нестабилна триатомна молекула кислород. Вследствие на фотохимичното действие на ултравиолетовата слънчева радиация двуатомна кислородна молекула се разпада. Свободният кислороден атом се присъединява към неразпаднали се молекули кислород и се получава озон.
Озон има в цялата атмосфера, но основното му количество е концентрирано в тесен слой между 20 и 50 км, наречен ОЗОНОСФЕРА. В ниските слоеве той се обрзува при гръмотевична дейност /наличието му се установява по характерната свежест на въздуха/. За разлика от водата и въглеродния диоксид, той не е разсеян, а е концентриран на височина около 25 км над морското ниво. По съвременни оценки общото количество озон в земната атмосфера е 3.10*12 кг, което е нищожно в сравнение с общата маса на атмосферата /5,3.10*18 кг/.
Обаче тази на пръв поглед нищожна прослойка в хилядокилометровата атмосфера играе ролята на радиационен щит. Тя много силно поглъща биологичноактивната ултравиолетова слънчева радиация / с дължина между 210-290 нанометра/. Достигащото до земната повърхност ултравиолетово лъчение се дели на 2 части. По-малко биологическо активно дълговълново УВ-лъчение – А-диапазон и късовълнова биологическо активно – Б-диапазон. Границата между А- и Б-диапазона минава през 315 нанометра дължина на вълната. Важно е да се знае, че озонът по-силно поглъща УВ-лъчение от Б-диапазона, а Слънцето излъчва повече в А-диапазона.
Късовълновата УВ-радиация разлага хроматина на клетъчното ядро, възпрепятства размножаването на клетките, поврежда молекулите на ДНК – в резултат – увеличават се раковите заболявния на кожата и се намалява имуннта устойчивост дори при малко намаляване на озона над дадено място. Счита се, че при двойно по-малко количество на озона в атмосферата могат да настъпят катастрофални последици за земния генофонд.
За намаляване количеството на озон несъмнено има вина човешката дейност – т. нар. АНТРОПОГЕНЕН ФАКТОР. Особено съществени са фреоните /групата флуорхлорни въглеводороди, силнолетливи газове, продукт на редица промишлени производства/, полетите на свръхзвукови самолети в ниската стратосфера и изстрелване на ракетите- носители с течно гориво за целите на космонавтиката, както и термоядрените взривове в атмосферата, др. Природният фактор, свързан най-вече със слънчевата активност, оказва влияние върху колебанията на количеството озон в атмосферата.
Слънцето излъчва в целия диапазон от електромагнитни вълни, но само една малка част прониква до земната повърхност, където основно е биосферта. УВ- лъчението на Слънцето в областта 125-200 нм се поглъща от долната термосфера и мезосферата от молекулите кислород, които дисоциират до атомен кислород. По-дълговълновото излъчване се поглъща в горната и долна стратосфера. То именно е отговорно за фотохимическите процеси на стратосферния озон. Дълговълновата граница на ивицата на поглъщане, зад която потокът слънчево излъчване не достига повърхността на земята силно зависи от общото количество озон в атмосферата. То от своя страна силно се мени с времето и географското положение. Слънчевото УВ-лъчение се усилва по време на максимумите на слънчева активност, когато слънчевите избухвания и площта на активните области на Слънцето са повече. Имайки предвид процесите на възникване и саморазграждане на озона в стратосферата, засега теорията сочи, че съдържанието на озон трябва да е най-много в годините на максимум на слънчевата активност, тъй като образуването на озона тогава протича най-интензивно, а загубите му са минимални и обратното важи за годините на минимум слънчев активност. Учени от Лабораторията за изследване на Луната и планетите към университета в Тусон, щата Аризона, проверили с математически средства изложената хипотеза. Те анализирали статистическите данни за концентрацията на озон в атмосферата, получени от 1979 г. насам от спектрометъра на борда на американския спътник “Нимбус-7”.По данни на пресата това се потвърждава, както за отминалия минимум през 1995 ? , така по съобщения на NASAnews в Internet от октомври-ноември 1999 г. се съобщава за повишение количеството на озон, въпреки очакванията за трайното му намаляване. Възможно е тези факти да повтърждават хипотезата за правата зависимост между слънчева активност и количество озон.
Засега ние не разполагаме с данни за озона над Стара Загора, но той вече се мери с пригоден за целта спектрометър, предназначен първоначално за апаратура на спътника “България 1300”. Имаме уговорката да използваме тези данни по-нататък
През 1994 г. нашите колеги Васил Михов и Славомир Митев изследваха друг аспект на озоновия проблем в доклада си “Слънчева активност и озон”, изнесен на поредната тогава Варненска конференция. Съпоставиха данните, взети от онкологичния диспансер в Стара Загора за броя заболели от меланома /злокачествен рак на кожата/ от 1979 и Волфовите числа. Получи се интересна графична зависимост, в която двувърховата крива на максимума на 22-рия 11-годишен слънчев цикъл се отразява и върху броя заболели от меланома.
Тази година ние решихме да съпоставим данните от Метеорологичната обсерватория за средномесечните температури и Волфовите числа от нашите наблюдения от 1990 г.
Взели сме пред вид местоположението на Стара Загора, където се формират по-особени черти на климата на фона на преходно-континенталния климат. По южните склонове се измерват по-високи температури през зимата, а летните температури са малко по-ниски от типичните за преходно-континенталния климат. Не се формират инверсии. Нормата за средномесечните температури за януари е 1?С, а за юни е 21?С. Средногодишната температура е 12,5?С, а годишната амплитуда е 22,8?С. /Съществуват някои отклонения.
Нормата за средноянуарската температура е 1?С, докато през 1942 г. температурата е –6,2?С, но тогава е наблюдаван минимум по Волфово число, през 1947 –5,4?С,през 1948 г. 6,6?С, а през 1949 год. 3?С./
графика 2 1990 год.-Волфово число с максимални стойности/максимум на 22-единадесетгодишен цикъл /
средномесечни януарски температури/-минимални около 0 гр./
средномесечни юнски температури с високи стойности /около 21 гр./
-тенденция за покачване на януарските и юнските температури
от средата на 1991, когато се забелязва тенденцията за намаляването на слънчевата активност, средномесечните януарски температури се увеличават до максимална стойност-1.5 гр., а юнските са минимални-20 гр.
От втората половина 1992 год., когато средномесечното Волфово число е вече под 50, средномес. ян. темп. са минимални-под 0, а юнските леко се покачват.
От средата на 1993 год., когато слънчевата активност навлиза в поредния минимум, средномес. Ян. темп. са максимални близо 4 гр., юнските също бележат тенденция към покачване към 22 гр.
От септ. 1995 год. според нашите набл. Волфовото число има почти нулеви стойности-тогава е минимума на 11-годишния цикъл.Средномесечните ян. темп. падат отново до 0 гр., а юнските се покачват отново до макс. Стойност-22.5 гр. При клон на разтеж на 23 11-годишен цикъл средномес. Ян. темпер. Нарастват, а юн. Спадат.
През 1998 год. януарските темпер. Бележат поредния си максимум-ок. 2 гр., а юнските бележат макс.- 21.5 гр. След 1998 започва обратната тенденция – януарските спадат, юнските се покачват, за да достигнат 22.6 гр. през 1999 год., а нуарските под 0 гр. През 2000 год., когато е очакваният максимум на Волфово число. Следователно се забелязва определена тенденция на летните и зимните температури в 11-годишните слънчеви цикли. По-нататък ще съпоставим Волфовите числа, температурите, данните за влажност, налягане, гръмотевични бури и други характеристики на климата за по-дълги периоди назад във времето, за да Проследим има ли някакви тенденции и зависимости във връзка с някои от следните хипотези.
От проучванията ни в литературата се забелязва 11-годишна цикличност в климата, която може да е свързана със слънчевата активност. На едни периоди забелязахме права, а на други обратна зависимост.
По- определена е зависимостта между вековия цикъл и периодите на застудяване. Например малък ледников период започва в края на 19 ., а затопляне имало от 8 в. до 14 в. По неясни още причини сме в период на застудяване с някои колебания. Има и друга тенденция, която прогнозира глобално затопляне причинено от замърсяването на въздуха.
“Връзката на космическата реалност с нас е много по-дълбока, отколкото ни се струва”
Вернадски
Миналата година изследвахме закономерностите на 23 11-годишниа векови цикъл и въз основа на това направихме предположение за по-нисък от очаквания максимум на сегашния 23 по ред 11-годишен слънчев цикъл. Сегашният максимум на 23-тия 11-годишен цикъл – януари-април 2000 г. според сп. Astronomy от януари 2000 г. и януари – според белгийските бюлетини на Международния център по слънчева активност.
За това, че максимумът е настъпил говорят наблюденията на слънчевата корона /симетрична, но не голяма по площ/, цветът на земната сянка по време на пълното лунно затъмнение от 21.01.2000 г. /2-3 по скалата на Данжон/. Волфовото число за 99 е 93.3 /…..../.Прогнозата за 2000 год. е 160, но едва ли ще се оправдае. За март 2000 год те са доста високи-достигат до 200 и повече.
За 90 год. наблюдаваното средногодишно Волфово число е 122.7 при прогнозирано 141.6. Натъкнахме се на интересна закономерност между слънчевата активност и блясъка на кометите в литературата /права закономерност-при максимум по-висок блясък /, което ще проверим чрез ярката комета Linear, която ще наблюдаваме това лято.
|
