На всеки 33 години във връзка с преминаването през перихелия на кометата 55 РбТемпъл-Тътъл, Леонидите показват голяма метеорна активност дори до ниво на буря с хиляди падащи звезди на час.
Нощта на 17-18 ноември 2000 г. ще остане завинаги в историята на метеорната астрономия и в спомените на наблюдатели от Европа, Азия и Средния Изток, имали късмета да си откраднат късче ясно небе. Дългоочакваното явление кулминира в кратък максимум около 2:00 Универсално време, когато щастливци от Испания, Швейцария, Израел, Мароко и България видяха по 2-3 метеора в секунда, макар предимно слаби.
Това явление бе наблюдавано и от няколко групи старозагорски начинаещи и все още неопитни наблюдатели от базата на обсерваторията на Старозагорските минерални бани. Екипите бяха 5 и се състояха от:
- двама наблюдатели
- и един секретар.
Въпреки лошата метеорологична прогноза, микроклимата на няколко километра от града “работеше” за нас. Облачност през цялата нощ нямаше, а граничната звездна величина бе между 6-6,5 (определяна през първата половина на нощта от област 6 - и 14 – предимно). Спряхме се на тези области, тъй като те са на височината на радианта, макар самият радиант бе под северния хоризонт в началото на наблюдението. Поради студа екипите се сменята през около час на наблюдателната площадка, което скъси ефективното време за наблюдение.
Леонидите са поток, който се изсипва в момента на максимума, но за да използваме ясното време, както и за тренировка, започнахме наблюдението от ранните часове на нощта. Не останахме разочаровани. През първата половина на нощта забелязахме доста метеори, определени като Леониди. Разпределението им по звездни величини от обобщаването на резултатите от 7 наблюдатели е както следва:
- в интервала между 18:47 до 19:43 УВ – 12 метеора от 2-ра зв. величина и 10 от 3-та зв. величина
- между 23:00 до 1:10 УВ броят на Леонидите от 2-ра звездна величина се запазва – 11, но се увеличава броят на тези от 1-ва зв. величина – до 8, както се забелязват и доста ярки – 5 от минус 1-ва зв. величина.
Разбира се, всеки от наблюдателите сам обработи собствените си наблюдения и ги приготви за изпращане в Международния метеорен център.
След 1 часа на 18 ноември броят на метеорите намаля, но оптимистичните ни очаквания останаха и по-късно те се оправдаха.
Около 2 часа УВ Луната вече бе над хоризонта и то почти в радианта на Леонидите. Температурата бе спаднала до и под нулата. Голяма част от слабите Леониди се сливаха с нарасналия фон на небето. Граничната звездна величина достигна 5-та и продължи да намалява. Решихме все пак да изброим по-ярките по метода на хармониката. И така:
за 20 минути между 2:20 до 2:40 УВ броят им бе 51
за 20 минути между 2:40 до 3:00 УВ станаха 98 – почти двойно повече
После започнахме да броим през 10 минути:
От 3:00 до 3:10 броят им достигна 39… 45, 32, 38, 34.
За около час и половина в интервала между 2:20 до 4:00 УВ изброихме общо 337 ярки Леонида над 4-та звездна величина, сред които някои много ярки и поне 10-на, които могат да се характеризират като болиди.
През цялата нощ рабтиха и 2 снимачни екипа, които , за съжаление, не успяха да хванат в кадър най-красивите метеори.
Небето наистина ни подари една незабравима нощ, която ни накара да забравим за студа, да запазим преживяното в сърцата си и да очакваме с трепет следващия метеорен поток.
|
