1. Увод
През последните десетилетия възникнаха ред екологични проблеми. Все по-голяма част от тях прерастват в глобални. Върху някои аспекти на екологията ние – астрономите в системата на народните обсерватории - имаме възможност по-бегло или по-обстойно да засягаме в дейността си, която е в няколко направления:
- курсове за обща подготовка по теоретична и наблюдателна астрономия или курсове за астрономи-любители
- наблюдателна и теоретична работа по определен проблем като ръководители на т. нар. проблемни, специализирани или изследователски групи
- лекции и демонстрационни наблюдения с ученици от всички класове на общообразователното училище, съобразно учебния материал по физика и астрономия, география и природознание, биология, химия, философия и др. учебни предмети, както СИП и ЗИП
- методическа помощ на учителите по учебния материал, при изработване на учебните програми, нагледни пособия и др.
- лекции и демонстрационни наблюдения с граждани от всяка възраст.
Както се вижда от предмета на самата дейност, имаме доста възможности да осъществяваме междупредметни връзки.
От друга страна, науката екология и учебното съдържание по биология, химия, география и почти всички останали области на познанието са естествено свързани с астрономията. Ето защо, чрез всяка от дейностите в обсерваториите имаме възможност да дадем друг поглед, по-актуален и съвременен начин за осмисляне на битието.
2.Мястото на екологията в дейността на обсерваторията
Екологичната тематика намира естественото си място в учебните програми и съдържание на лекциите в курсовете за астрономи-любители и лекциите с ученици от всеки клас на общообрователното училище особено в темите за планетата Земя и планетите от Слънчевата система, където използвайки метода на сравнителната планетология се изявяват особеностите на природните условия, към които е пригоден земния живот. Природните, в частност космически екологични фактори, от които зависи крехкото равновесие на планетата ни, са неотменна част от темите за Слънцето и слънчево-земните въздействия, малките тела в Слънчевата система – падането на кометни ядра и големи метеорити, в космогонията на Слънчевата система, възникване живота на Земята и извънземен живот.
3. Космонавтика и екология
Космическата тематика също има богати възможности за обвързване с екологията на жизнената ни среда и моралните норми: Изкуствени спътници на Земята замърсяват околоземното пространство с космически отпадък, но без тях е немислим животът ни. Комуникациите без ИСЗ са немислими. Те следят и за промените в озоновия екран, дават ценна информация за горски пожари, разливи на нефт…
Космически сонди летят и изследват другите планети. Подготвят човешкото присъствие там. От 4 октомври 1957 г. Хомо сапиенс достигна Космоса. Още Циолковски говори, че човечеството ще преобразува планетата, но, за съжаление, не само за добро, както излиза. Явно той е предвиждал последиците от пренаселеността и проблемите, до които биха довели. Дори сочи един от начините за оцеляване ни – усвояване на космическото пространство, излизане от Земята- люлка на живота (1).
4. Но, дали имаме право да заселваме, примерно, Марс, дори и при най-малкото съмнение, че там има някаква примитивна форма на живот.Имаме ли право да “заразяваме” с човешкото си присъствие планета и да се намесваме в естествения ход на процесите на нея? Ето насочваща тема за размисъл, свързана с етиката, естетиката, философията като тема за дискусии.
Екологията в учебната и наблюдателна работа на астрономите-любители
В провежданите курсове за астрономи-любители се дават знанията, необходими на всеки изследовател на небесните явления да се справи грамотно с подготовката, провеждането и обработката на резултати от проведени астрономически наблюдения. В градски условия системни остават за наблюдение и изследване ярките небесни тела – Слънцето и неговата активност, Луната и нестационарните явления на повърхността й, ярки променливи звезди главно с учебна цел, слънчеви и лунни затъмнения, демонстрационните наблюдения с телескоп и изучаване на звездното небе с курсисти, ученици и широката общественост. Метеорните наблюдения, качествената астрофотография, наблюденията на “дълбокото” небе се осъществяват по време на лагер-школи и експедиции. За хора от града, истинска наслада за душата е дори вида на Млечния път, разкриващ се само на няколко километра извън града. Фактът говори сам по себе си… За щастие, именно от 80-те години на миналия век, Старозагорската обсерватория разполага със своя извънградска база за наблюдения в района на Старозагорските минерални бани.
В книгата “Контакт” на известния радиоастроном и публицист Карл Сейгън, чието творчество бе обект на обсъждане в групата по интереси “Астрономия за всеки” (2), пише:
“Веднага, щом хората осъзнаха мащабите на Вселената и разбраха, че и най-неудържимата фантазия е нищожна в сравнение с истинските размери дори само на нашата галактика, Млечния път, взеха мерки да не позволят на своите потомци изобщо да виждат звездите. В продължение на милиони години хората живееха, съпътствани ежедневно от съкровено съзнание за небесните глъбини. В последните няколко хиляди години те започнаха да строят големи градове и да се стичат към тях”.
Проблемна група “Екология-Космос” се формира през учебната 1998/1999 г. и тя обхваща по-малки деца от 6-7-ми клас. Основавайки се на изучавания учебен материал по природознание, география и други учебни предмети в съответствие с възрастовите особености, програмата на групата, включва основни представи за мястото на Земята в Космоса, мястото й сред другите планети в Слънчевата система, значението на природните особености на нашата планета за възникването и развититето на живота до съзнателни същества и ролята на човешката цивилизация за бъдещето на планетата ни, както и съответни наблюдения на звездното небе от и извън града с цел изучаване на определени съзвездия и сравняване на наблюдателните условия, на ярки небесни обекти – Луна, Слънце, планети, видимостта на Млечния път от извънградската база и (не)видимостта му при градски условия и т.н.
Част от тази програма или друга подобна през следващите години предложих за СИП по география, биология, химия и разбира се, физика.
5. Екологията в изследователската работа на астрономите-любители
От средата на 80-те години съм ръководител на изследователската група от астрономи-любители “Слънце и слънчево-земни въздействия”. Тъй като слънчево-земните въздействия са опосредствани от наличието на озонов екран в атмосферата, съвсем естествено екологични аспекти намират място в съвместните ми разработки с астрономите-любители от няколко вече поколения. Така, в работата на групата намира място целенасочена екологична подготовка, свързана с проблема за състоянието на озоновия слой и циклите на слънчева активност.
От една страна се провеждат системни наблюдения на слънчевите петна, изчисляват се индексите на слънчева активност, ежемесечно се подготвя съответната информация и се подава на Международните центрове по слънчева активност в Белгия и Германия, обработва се обратната информация и се съпоставят различни фактори за изследване на един или друг проблем на слънчевата активност и слънчево-земните въздействия (3), (4), (5), (6) и (7).
Проследяват се особеностите на 11-годишните слънчеви цикли. Всяка година астрономите-любители имат възможност да учавстват в семинарни изяви със своите разработки в нашата обсерватория и да изнасят доклади на Националната младежка конференция по астрономия във Варна, станала традиция.
Особено интригуващи са проблемите на слънчево-земните въздействия.
Така например, потърсихме данни за броя заболели от рак на кожата от 1978 г. в онкологичния диспансер на многопрофилната болница “Георги Киркович” в Стара Загора и ги съпоставихме с един от индексите за слънчева активност – числото на Волф, което фигурира в ежедневните ни наблюдения като показател на петнообразуването. Поради неголямата база данни и то за една незначителна територия в сравнение с общопланетарния мащаб, изненадахме се от изявената 11-годишна тенденция в броя заболели от меланома и дори географската зависимост, изразяваща се в закъснение от 2-3 години на максимума заболели от максимума на слънчевата активност. Това засили интереса към конкретния проблем и доведе до нови търсения в литературата и в Internet на ролята на озоновия екран и слънчевата ултравиолетова радиация (8), (9) и (10).
5.1 Междупредметна връзка екология-химия -физика
Озонът в газобразно състояние е открит в средата на ХІХ век. При понижаване на температурата, озонът се превръща в течност с индигово-син цвят с температура на кипене 111,9?С. В твърдо състояние озонът е във вид на кристалчета с игловидна форма и виолетово-син цвят с температура на топене 192,2?С.
Озонът в чист вид в трите агрегатни състояния е взривоопасен.
5.2 Междупредметна връзка астрономия-екология-география-биология
Проследявайки произхода на озоновата защита става явно, че тя е създадена от самия живот за собствената му самозащита.
Озонът пропуска слънчевият ултравиолет при около 290 nm дължина на вълната и животът на Земята се е приспособил към тези условия. Затова пък е особено чувствителен към по-къси дължини на вълната.
Достигащото до земната повърхност УВ-лъчение се дели на:
- А диапазон – дълговълното UV-лъчение, което е биологически по-малко активно и
- Б диапазон – късовълново биологически активно UV-лъчение.
Границата между А и Б диапазона минава през 315 nm. Слънцето свети по-ярко в А диапазона, а озонът поглъща по-силно в Б диапазона.
Късовълновото UV-лъчение разлага хроматина на клетъчното ядро, препятства размножаването на клетките, поврежда молекулите на ДНК. В резултат – увеличават се раковите заболявания на кожата и се намалява имунната устойчивост на организма.
Особено опасно е заболяването Melanoma malignum, с което съвременната медицина все още не може да се справи.Механизмът на въздействие на УВ-радиацията все още не е достатъчно изучен (11), (12), (13) и (14).
Интересно би било, ако разполагахме и с данни за количеството озон над област Стара Загора. Дали не би се изявил механизмът на въздействие, протичащ по веригата Слънце-озон- ултравиолетова радиация - заболели от меланома? Вероятно той е опосредстван и от метеорологични фактори, от глобалната динамика на атмосферата, тъй като озонът е тази малка съставка на атмосферата, която акумулира слънчева енергия.
Ние не сме тези, които чрез съпоставяне на непълни данни за ограничен район от планетата ще дадем отговор на този глобален въпрос. Тази съпоставка, обаче, е едно скромно изследване, водещо след себе си проучване на заболяването меланома, озона и значението на озоновия екран, ултравиолетовата слънчева радиация и задълбочени разсъждения върху взаимозависимостите на земните процеси и явления, въздействието на нашата звезда върху живота ни и в крайна сметка до изграждане на по-компетентно отношение към един от глобалните екологични проблеми.
И така, науката за звездите всъщност е твърде земна, а следователно, обвързана с глобалните проблеми на човешката цивилизация. Погледът “отвисоко”, от Космоса позволява да бъдат съзрени тези проблеми в цялата им сложност. |
