| |
 |
|
ЧАСТИЧНО СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ НА 1 АВГУСТ 2008 още>> |
|
| |
|
 |
|
ЧАСТИЧНО ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ 16 АВГУСТ 2008 още>> |
|
| |
|
 |
| настоящата фаза на луната |
|
|
 |
Особено ценна придобивка за наблюдение на Слънцето е 20-см телескоп Куде-
рефрактор, чийто купол се намира на Аязмото и отново се строи бързо с доброволния
труд на астрономите-любители:
Завеждащият обсерваторията Бончо Бонев под купола на Куде-рефрактора През
1968 година извънградската база на народната обсерватория вече функционира.
Към 20-см Куде-рефрактор има куп други устройства за специални наблюдения
на Слънцето, Луната и планетите.Първият щатен астроном в обсерваторията Величка Драганова
е назначена още преди официалното откриване на 26 февруари 1961 г. С разширяване
на дейността и базата на обсерваторията щатът се разширява със: Симеон Владимиров,
Георги Обесников, Генчо Тодоров, Митко Гогошев, Цветана Гогошева и Кольо
Казаков. През 1974 година с решение на Министерски съвет обсерваторията на Аязмото става Базова астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин"
към Централната лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) на БАН с директор
Митко Гогошев. |
Там се изработва космическа техника, а по-късно е построен
Ситуационен център за получаване и обработка на данни от изкуствени спътници
на Земята. В същото време поддържаната от Старозагорската общината Народна
астрономическа обсерватория “Юрий Гагарин” по документация не съществува.
Благодарение усилията на Бончо Бонев, работата на Станция 1102 за наблюдение
на изкуствени спътници на Земята, обучението на астрономи-любители и активното
им включването в непроменената дейност на Народната обсерватория продължават
. Незапознатите с характера на настъпилите промени така и не разбират, че
нещо в статута на несъществуващата формално Народна обсерватория се е променило.
Неустановеното положение не би могло да продължи дълго. Бончо Бонев упорито
и последователно търси поддръжници за възраждането на Народната обсерватория.
Получава подкрепата на Българското астронавтическо дружество, в лицето на
неговия тогавашен председател, старозагореца акад. Никола Бонев, съдействал
активно за възникването на самата обсерватория. Базовата астрономическа
обсерватория предоставя някои уреди за наблюдение и базата на покрива на
училището. Решаваща се оказва думата отново на местната власт. Този път
това е Окръжният съвет, с председател Минчо Табаков. И така, за около 3
години Народната обсерватория се доближава до своето второ откриване. И
то какво!
През 1977- ма със средства от бюджета на Стара Загора от Пловдивския панаир
се купува планетариум на заводите “Карл Цайс”, Йена и... отново строителство,
любители-астрономи, доброволен труд и... На 3-ти ноември 1978 г - официално
е прерязана лентата на Народната астрономическа обсерватория с планетариум
- НАОП "Юрий Гагарин". Новият демонстрационен уред - планетариумът
се превръща в една от забележителностите на града. Върху 6-метровия висящ
купол, чиято оригинална конструкция спестява 150 хиляди държавни лева, в
звездната зала се проектира цялото небе с неговото въртене и красота. Електронно-програмното
устройство на планетариума показва всяко явление на небето с голяма точност.
Лунните фази, положението на планетите и съзвездията, преместването и преминаването
на комета на небосклона, падане на метеор. Дори при облачно време и през
деня тук могат да се наблюдава движението на планетите сред звездите от
1950г. до 2030г.! Планетариумът тип ZKP-2 тогава е единственият в страната
и трети в Европа (след ГДР и Полша) по технически възможности и компактност
на подкуполната зала. По ефективен начин са решени проблемите за светлината,
акустиката, използването на лекционната зала, посещавана от групи ученици
от града и окръга според убечните планове, екскурзианти от цялата страна,
български и чуждестранни граждани.
Равносметка: 18 години след основаване на обсерваторията през курсовете
за астрономи-любители преминават около 1300 ученици от последните класове
в средното училище, от които 400 души са получили дипломи "Астроном-любител".
Сред тях сега са 18 кандидати на науките, 28 преподаватели в университети,
62 научни сътрудници, 126 инженерно-технически кадри… За първи път в световната
практика тук се провежда научна работа със средношколци. На тях се възлагат
такива отговорни дейности като астрономически наблюдения, те учавстват в
програмата за наблюдение на изкуствени спътници на Земята и в обработката
на резултатите си. Астрономът-любител Таня Славова още като ученичка стана
автор на доклад за определяне периода на околоосното въртене на изкуствените
спътници.
В началото на 1980 г. е построена извънградска наблюдателна база на Старозагорските
минерални бани. Там всяко лято астрономите-любители провеждат наблюдения,
а преподавателите дават дежурства за демонстрационни наблюдения на всички
желаещи. |
Съставът се обновява. Назначени са двама физика - Пенка Ганчева
и Алексей Стоев.
През 1984 г. основателят и дългогодишен директор на народната обсерватория
Бончо Бонев излиза в пенсия. Директорския пост заема Алексей Стоев. Същата
година е назначена още един физик - Надя Кискинова. |
През 1986 година от базата на Старозагорските минерални бани,
където всъщност се намира извънградската база на обсерваторията курсистите
наблюдават Халеевата комета. Към нея летяха дори космически апарати, някои
от които носеха уреди, изработени в завод "Космос" и Базовата
обсерватория. Тя беше най-ярката и запомняща се комета. Подготовката за
наблюдението й продължи почти година и беше посрещната подобаващо.
Появата на една друга комета наистина се оказва прокоба за нас. Човечеството
за първи път е свидетел да на падането на разпадналата се комета върху Юпитер.
Малкото иначе симпатично петънце на небето се появи през лятото на 1994
година. На 26 юни 1994 година, неделя сутрин, базата на НАОП "Юрий
Гагарин" в града изгоря. Огънят погълна почти всичко - онова, което
е било съграждано и събирано в продължение на 30 години. Библиотеката...
планетариумът... хранилището... фотолабораторията... архиви, снимки...всичко.
За щастие, без пострадали. Но каква поредица от нещастни случайности. Късо
съединение подпалва камъшена обшивка. Пожарът тлее часове наред, денят е
почивен и няма кой навреме да го забележи. Когато димът и огънят лумват
през покрива вече е много късно. Пожарната реагира веднага, но достъпът
до покрива е труден. Няма толкова висока стълба, няма вода във водопровода.
Пожарникарите са принудени да изпомпват вода от плувния басейн... И това,
ако не е зла съдба!
Но има неща, на които хората държат и когато те бъдат разрушени ги строят
отново. Така обсерваторията бе изградена наново, като Феникс, който се преражда
в пламъците. Затова се иска много кураж, енергия и вяра. Кои са те: целият
тогавашен и сегашен екип преподаватели, директорът Алексей Стоев, тогавашният
Общински съвет и Кмета Антон Андронов и срашно много ПРИЯТЕЛИ. Велика благодарност!
За една година базата се възражда, с уреди, мебели, диапозитиви, видеозаписи,
книги и справочници помагат другите обсерватории в страната, местните училища
и институти. И така на 4-ти октомври 1995 година НАО е открита за пореден
път. |
|
|
|
|
