| |
 |
|
ЧАСТИЧНО СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ НА 1 АВГУСТ 2008 още>> |
|
| |
|
 |
|
ЧАСТИЧНО ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ 16 АВГУСТ 2008 още>> |
|
| |
|
 |
| настоящата фаза на луната |
|
|
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО
АРХЕОАСТРОНОМИЯ
НАО, Стара Загора
Ръководител: А. Стоев
|
Общо представяне на програмата
Учебната програма по археоастрономия за магистърски курс по е разработена в съответствие с възможностите, които допуска учебният план.
Програмата включва знания, умения и отношения, свързани с изучаването на небесните явления и обекти като хронометрични маркери за неолитните и енеолитните цивилизации, както и особеностите на древните слънчеви и лунни обсерватории и акумулация на наблюдателните данни, получени от тях.
Също така, тя съдържа съвременни аспекти на проучванията на наблюдателните, изчислителните и прогностични възможности на ориентираните каменни ансамбли.
I. Основни цели на обучението по астрономия.
1. Разширяване и задълбочаване на знанията на студентите за произхода и еволюцията на човешката психика и поведение, свързани с небесната сфера.
2. Задълбочаване на знанията на учениците за общите астрономически теми и персонажи в митопоетичното творчество на древния човек.
3. Разширяване и задълбочаване на знанията за астрономическото функциониране на скалните светилища, чрез изучаване на основните елементи на светилищния интериор и лимба на местния хоризонт.
4. Задълбочаване на знанията за функционирането на древните слънчеви и лунни обсерватории, чрез методите на научното познание, анализ, сравнение, синтез при различните модели и класификации.
5. Систематизиране и обобщаване на знанията за методите на астрономо-геодезично проучване на древните мегалитни и скално-изсечени паметници по българските земи.
6. Развиване на интереса на студентите към археоастрономията чрез изучаване на метричната точност на древните наблюдателни съоръжения и еволюцията на методите за наблюдения ,чрез т. н. “векторно-хоризонатална астрономия”.
7. Разширяване и задълбочаване на знанията за стохастичните методи за обработка на полевите измервания на археоастрономически обекти.
8. Развиване на уменията за прилагане на усвоени теоретични знания при експедиционни археоастрономически изследвания на мегалитни и скално-изсечени паметници. Развиване на познавателни умения за получаване на нови знания ,отнасящи се до археоастрономически обекти.
9. Усъвършенстване на умения за провеждане на наблюдения и измервания при изучаване на нови археоастрономически обекти.
10. Продължаване на развитието на познавателни умения и научен стил на мислене , чрез използване на причинно-следствени връзки между небесни явления и обекти и функционалните елементи на светилищния интериор и прилежащия естествен ланшафт.
III. Учебна програма по археоастрономия
1. Културно – историческо развитие на Човечеството: етапи и хронология. Небето като хронометричен маркер за палеолитния, неолитния и енеолитния човек. Предмет на археоастрономията: интердисциплинарен подход и дифузия на идеи.
2. Основни положения и движения на Слънцето и Луната, планетите, ярките звезди и съзвездия върху небесната сфера, използвани в древноста за астрономически наблюдения и хронометрия. Прецесионно – нутационни ефекти и собствени движения на планетите и звездите върху небесната сфера.
3. Проблеми на антропогенезата – мястото на човека в животинския свят: примати, етапи на антропогенезата. Произход и еволюция на човешката психика и поведение, свързани с небесната сфера. Проблемът за рефлексията при придобиване на способности и умения за астрономически наблюдения в неолитния и енеолитния социум.
4. Палеолит, неолит и енеолит в Европа и България: хронология по епохи, културна диференциация, аспекти на материалната култура и технологии, социална организация и духовна култура.
5. Астрономически аспекти на пещерното изкуство: хронология, семантика, иконография. Техника на изпълнение на рисунъка и скулптурата, абсолютно и относително датиране, методи на проучване.
6. Мит и митология: произход, основен смисъл и цели. Мит и структура на мислене на древния човек. Общи астрономически теми и персонажи в митопоетичното творчество на древния социум (слънчеви лунни и звездни митове).
7. Мегалитни и скално изсечени паметници в европейския континент – Гърция, Италия, Англия, Франция, Русия и др. Археоастрономически обекти по картата на света и връзката им с древните цивилизации – Вавилон, Египет, Централна и Южна Америка, Индия, Китай и др.
8. Древни слънчеви обсерватории – модел и функциониране (Стоунхендж- Англия, пирамиди и храма в Луксор- Египет, зикурати във Вавилон- Ирак, пирамидата на Слънцето- Мексико и др.).
9. Древни лунни обсерватории – основни елементи и функциониране (Дорсетски Курсус- Англия, Балинаби и Айлей от групата на Хибридските острови, Кемпелтаун- Шотландия и др.).
10. Скални светилища: астрономически елементи и функциониране, изследване на светилищния интериор и лимба на местния хоризонт. Идентификация на основните репери на т. н. векторно-хоризонтална астрономия.
11. Наблюдателни, изчислителни и прогностични възможности на архитектурните и релефни елементи на ориентираните скално-изсечени паметници. Методи за датиране: абсолютна и относителна хронология (физико-химични и астрономически методи за датиране).
12. Астрономо-геодезично проучване на древните мегалитни паметници – цели, организация, топографски и звездни карти, обработка и експлоатация на данните, класове на точност, геодезични и астрономически уреди.
13. Археоастрономическата хипотеза и евристични процедури за доказването й. Стохастични методи за оценка на правдоподобие на данни и хипотези.
14. Археоастрономията в България. Археоастрономически обекти по българските земи. Методика на археоастрономическото разузнаване: цели, организация, анкетни карти, база данни и анализ на данните. Информационни системи за археоастрономически данни.
15. Неолитните и енеолитни календари като синтез от систематични наблюдения на основните движения и позиции на Луната и Слънцето. Времеизмерване и записи на времеви интервали. Преход към лунен и слънчев календар.
16. Древни обсерватории за проследяване на видимите движения на Слънцето, Луната и ярките планети върху небесната сфера. Визирни съоръжения и ориентации към астрономически значими точки от местния хоризонт.
17. Специализирана геодезично-астрономическа дейност по време на експедиционни проучвания на археоастрономически обекти. Измерване на географски координати. Аерофотоснимки и геодезичното им привързване. Получаване на топогеодезични със спътниковата система GPS.
18. Статистико-математически методи за първична обработка на полевите измервания на археоастрономически обекти. Грешки при наблюденията и анализ на наблюдателните резултати. Софтуерно осигуряване на археоастрономическите изследвания.
19. Критерии за достоверност на археоастрономическата хипотеза. Рационалност, валидност и надеждност на наблюдателните инструменти и методики, както и получаваните астрономически данни в неолита и енеолита.
20. Принципа за простота, като обективен критерий на древните наблюдатели на небето, при наблюденията и натрупването на астрономически данни.
21. Метрична точност на древните астрономически наблюдателни уреди и наблюдателни процедури. Еволюция на методите за наблюдения в древността.
22. Нормативна уредба за археоастрономически проучвания в България – права и задължения на археоастронома. Иманярство и закононарушения Опазване и популяризация на археоастрономически обекти.
|
| Написал:(Н. Кискинова) | Директор на НАО: (А. Стоев) |
|
|
